„Всеки клиент може да получи „Форд-Т“ във всеки цвят, стига този цвят да е черен!“ – Хенри Форд 1908 г.
Компанията избира черният цвят за своите автомобили, защото боята съхне по-бързо, надеждна е и защото това е цветът с най-ниска цена. Над 30 различни варианта на черното са използвани при направата на Model T.
Знаете ли, че произходът на бояджийската камера датира от 20-те години на миналия век?
В ранните дни на автобоядисването, бояджийска камера се е наричало всяко помещение с отворен прозорец през който да излизат изпаренията при нанасянето на боята. До 20-те години на ХХ в. боядисването на коли и мебели се е извършвало с четка и фокусът е бил насочен единствено към решаването на проблема с премахването на изпаренията от боята в помещението в което това се извършва, т.е. прозорец. Но, прозорецът не е надежден и достатъчен за приток на голям обмен въздух, затова не след дълго процесът се премества до самата врата на сервиза или фабриката.
След изобретяването на пулверизатора за медицински цели от д-р Алън ДеВилбис през 1888, който по-късно става първият пистолет за бързо и ефективно нанасяне на бои и покрития се появява и нов проблем – свръхразпръскването. Налага се боядисването да се отдели в самостоятелно помещение, което да разполага със система за отвеждане на излишъка от пръскането и изпаренията. Все повече започва да се обръща внимание и се повишават изискванията към опазване на здравето на бояджиите и качеството на бояджийската работа.
Най-ранните „истински“ бояджийски камери се появяват през 20-те години на миналия век и имат система за отвеждане на изпаренията заимствана от готварските аспиратори, като е увеличен размерът на отвора на тръбата и монтиран точно над зоната за боядисване. Този вентилационен метод се оказва ефективен, но не за дълго. През 30-те години започва по-масовото навлизане на бояджийския пистолет, ефективността се повишава и скоро става ясно, че частиците от излишъка са твърде тежки, за да бъдат уловени и отведени нагоре в изпускателния отвор. Следва поставянето на вентилатор пред прозореца на камерата, но се появява друг проблем, тежките частици във въздуха полепват върху перките на вентилатора, дебалансират го и повреждат двигателя му. Броят на случаите на запалване и пожари се повишава до заплашителна степен. За да предпазят вентилаторите бояджиите започват да поставят различни текстилни прегради от памук, вълна, зебло или други тъкани непосредствено пред перките, което подобрява процеса, но остава един нерешен сериозен проблем – нито една от тези тъкани не е огнеупорна, а напротив, силно и лесно възпламенима. От друга страна, тези „филтри“ много бързо се насищат с частици и това налага смяната им по няколко пъти на ден.
След изобретяването на пулверизатора за медицински цели от д-р Алън ДеВилбис през 1888, който по-късно става първият пистолет за бързо и ефективно нанасяне на бои и покрития се появява и нов проблем – свръхразпръскването. Налага се боядисването да се отдели в самостоятелно помещение, което да разполага със система за отвеждане на излишъка от пръскането и изпаренията. Все повече започва да се обръща внимание и се повишават изискванията към опазване на здравето на бояджиите и качеството на бояджийската работа.
През 50-те години на миналия век следват още подобрения, новата технология за отвеждане на частици се приписва на германската инженерна мисъл. Подходът е различен и е съобразен с натрупания опит и проблемите, които трябва да бъдат решени. Притокът на свеж въздух постъпва чрез отвори или въздуховоди в горната част на камерата, преминава през помещението, след което отработения въздух бива изтеглян през отвори по пода на камерата и отвеждан навън.
СЪВРЕМЕННАТА БОЯДЖИЙСКА КАМЕРА – боядисване, лакиране и сушене в идеално чиста среда.
На принципа на тази технология, разбира се, с множество подобрения, функционират камерите и днес. Смята се, че бояджийските камери с низходящ въздушен поток са изключително ефективни за контролиране на свръхразпръскването и замърсяването. В наши дни чистият въздух влиза през турбина, оборудвана с предварителни филтри, преминава през въздуховода и достига до филтърна конструкция, която заема цялата площ на тавана на камерата. Оттам въздухът протича вертикално, преминавайки покрай боядисваният автомобил или детайл и се отвежда към изпускателните отвори по пода на помещението. Тези отвори са оборудвани с подови филтри, които задържат уловените частици и с помощта на изходяща турбина въздухът се изтегля и отвежда по изходящият въздуховод до изходящите филтри, които предпазват от това фини остатъчни частици да попаднат в атмосферата.
